Прошка е! Прощавай! Простен да си!
Прошка е!
Прошка - всеобщото помилван!
По традиция на този ден близки и познати се опрощават между тях за всевъзможни прегрешения през миналата година. На някои места в България след вечерното свещенодействие става опрощаване на църковните чиновници с миряните.
Така те следват предизвестието на Иисус Христос: " Ако не простите на индивидите прегрешенията им, и вашият Отец няма да елементарни съгрешенията ви. "
Още сутринта на Сирни заговезни младите потеглят на посетители у кумовете и своите по-възрастни родствени - родители, братя, сестри и побратими. Целуват им ръка и желаят от тях амнистия. “Прощавай! ” споделят младите. “Господ да прости, простен да си! ”, благославят възрастните. Така, когато седнат на трапезата да заговяват, те ще са се помирили и опростили със своите близки.
В християнския смисъл, да простиш, е да повярваш в прошката от кръста на Голгота, да изпълниш сърцето си с обич и мир, с цел да посрещнеш Възкръсналия Христос (Великден). Но даже и в чисто човешко схващане,прошката е знак на достойнство и бездънен вътрешен мир.
Прошката е мисловният нравствен и прочувствен акт на освобождение от усеща като яд, неспокойствие и възмущение, ориентирани към различен човек, поради сторени от него нежелани дейности или нанесени обиди.
Прошката не значи угнетяване на гнева и раздразнението, а напълното освобождение от тях посредством осъзнаване на аргументите, довели до появяването на тези усеща, и оттова – намирането на по-рационален метод за превъзмогване на дразнителя.
Прощаването има значение най-много за прощаващия, защото той се освобождава от отрицателните си емоции и добива още веднъж опция за справедлива преценка на обстоятелствата, свързани с другия човек, въпросната нанесена засегнатост или нежелано държание.
Прошката заема главно място в християнската етична система.
В Новия завет Иисус Христос, а по-късно и апостолите, неведнъж се стопират върху нейното значение.
Самият акт на прошката е изискване, вярващият да получи достъп до плодородните блага: „ Ако принасяш дара си на жертвеника, и там си спомниш, че брат ти има нещо срещу тебе, остави дара си там пред жертвеника и иди първо се сдобри с брата си, и тогава дойди и принеси дара си “. (Мат. 5:23 – 24). Христос издига на най-голям фундамент прошката: „ Защото кое е по-лесно? Да кажа: простят ти се греховете ли; или да кажа: стани и върви? “ (Мат. 9:5, Лук. 5:23)
В рамките на християнската нравственос прошката не е просто еднократен и алегоричен акт, при който „ се одобряват или сервират извинения “ от или на някого, а повсеместен и вседействен акт, който се разгръща върху всичко окръжаващо, акт на вътрешно филтриране и примирение, което се отнася освен съответно към едно или друго съответно събитие, а по отношение на всичко заобикалящо, познато или непознато. Т.е. извиняването на някакво нравствено деяние, осъществено от различен човек, единствено по себе си не е амнистия, само че може и би трябвало да бъде част от нея.
Важно е да се означи, че актът на опрощението не изисква безусловно смирение или осъзнаване от страна на този, по отношение на който е отвеян. По време на разпъването, Иисус Христос се моли за своите мъчители: „ Отче! Прости им, тъй като те не знаят какво вършат “ (Лук. 23 – 34). Според християнската идея помилван можа да даде само Бог, само че всеки един набожен е задължен да прости макар, или по-скоро без значение от всичко.
В църковния календар прошката се свързва с така наречен „ Неделя сиропустна “ – последния ден преди началото на Великия пост.
Идеята е, че преди началото на този най-съществен за християнството пост, човек би трябвало да е дал прошка и да е получил амнистия от ближните си. Всъщност традицията, обвързвана със Сиропустната неделя е на първо място знак – опрощението би трябвало да е неотменима част от духовния живот на християнина във всеки един миг.
Да прощаваш не значи...
да оправдаваш неприятната постъпка. Всъщност Библията осъжда тези, които настояват, че злите каузи са безобидни или приемливи;
да се преструваш, че нищо не се е случило. Бог дал прошка сериозните грехове на цар Давид, само че не го предпазил от следствията. Той даже се погрижил греховете му да бъдат записани, с цел да се помнят и до днес;
да разрешаваш на другите да се възползват от тебе. Представи си да вземем за пример, че даваш на някого пари назаем, само че той ги похарчва и по-късно не може да ти ги върне, както е заречен. Той съжалява доста и ти се извинява. Може да решиш да му простиш, като не таиш злост, не му натякваш непрекъснато за станалото и даже му опростиш дълга. Но може да решиш и повече да не му даваш пари назаем;
да извиняваш грешките на другите без съображение. Бог не прости на хора, които съзнателно и безсрамно правят грях и отхвърлят да признаят виновността си, да се трансформират и да изискат амнистия от тези, които са наранили. Такива неразкайващи се хора стават врагове на Бога и той не чака от нас да прощаваме на тези, на които той не е простил;
Какво да правиш, в случай че някой се е отнесъл грубо към тебе и отхвърля да ти се извини или даже да признае какво е направил? Библията ни поучава: „ Отхвърли гнева и остави яростта. “ Въпреки че няма да оправдаеш постъпката на този човек, може да не разрешаваш да те обземе яд. Разчитай на Бога, че ще му потърси сметка. Може да те утеши също Божието заричане, че ще пристигна време, когато няма да изпитваме мощната болежка, която ни изтезава днес;
да прощаваш хипотетични обиди. Понякога вместо да мислим дали да извиним, би трябвало да признаем, че не сме имали основателна причина да се наскърбяваме. В Библията се споделя: „ Не бързай да се обиждаш в духа си, тъй като обидата почива в пазвата на безразсъдните. “
Как да прощаваш
Помни какво значи прошката. Тя не значи да оправдаваш неправилната постъпка или да се преструваш, че нищо не се е случило, а просто да я подминеш.
Помни каква е изгодата от прошката. Като не се гневиш и не таиш злост, си по–спокоен, по–здрав и по–щастлив. А по–важното е, че като прощаваш на другите, Бог ще прости на тебе.
Бъди съчувствен. Всички сме несъвършени. Както желаеме другите да простят на нас, по този начин би трябвало и ние да им прощаваме.
Бъди рационален. Когато става въпрос за дребна засегнатост, може да използван следния древен съвет: „ Проявявайте толерантност един към различен. “
Действай бързо. Стреми се да простиш колкото можеш по–скоро, вместо да позволиш гневът ти да пораства.
В Неделя сиропустна в храмовете в страната християните се събират за вечерна работа, след която взаимно се опрощават, като всички - духовници и миряни - си желаят един от различен амнистия и взаимно си простят всичко сторено с дума, с дело или с мисъл.
Според националните обичаи вечерта на празника при родителите се събират фамилиите и техните синове, дъщери, внуци, с цел да заговеят с млечни храни. На Сирни заговезни амнистия си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове - целуват ръка и изричат: " Прощавай, мамо, тате.. " - " Господ да прости, простен да си! ", е наложителният отговор.
Сирни Заговезни слага началото на най-големия пост през годината (Великият пост), с него се свързват и кукерските игри.
Според българската национална традиция празникът е границата сред зимата и пролетта – природата, която се възражда.
Сиреници - пречистващата мощ на огъня
Сирни Заговезни е прочут и с паленето на огньове (сиреници) вечерта в неделя. Хората имат вяра във всемогъщата мощ на огъня и посредством него се изгарят злите духове. За здраве и шанс се прескача огъня. Някъде въртят и факли от плява. Смята се, че по този начин се прогонват бълхите. Палят се и се въртят ойлалия (запалено каче с катран), оратници (дърво, разцепено, на което има плява, която се пали) и оруглици ( намазани с катран кош), децата и младежите правят ритуално ликвидиране на нивите, да донесат огромен благодат.
След като изгорят огньовете (сиреници) се върви на посетители у кумове и родители, с цел да се желае амнистия. По-малките постоянно желаят амнистия от по-големите. Чрез този бит се цели да се възстановят положителните връзки, в случай че са си споделили неприятни думи през годината, да се пречисти човек и да стане по-добър и всеопрощаващ.
Трапезата - последното облажване
Вечерята на Заговяване е изключително тържествена. Тя е последната преди започването на Великденския пост и за последно могат да се ядат млечни артикули, яйца и риба. На трапезата участват баница, сърми, яйца, мляко, сирене и наложително бяла халва.
Обичаят „ Хамкане с халва “
След празничната софра на Сирни Заговезни, вечерта се прави ритуала Хамкане. На дълъг конец се връзвало яйце или халва. Децата трябвало да опитат да хванaт с уста яйцето, без да го допират с ръце. Вярвало се, че единствено да го допреш със зъби - цяла година ще се радваш на положително здраве. След ритуала конецът се палел и възрастните гадаели по метода, по който гори, каква ще е годината. Ако имало млади за женене в къщата, а конецът припламне - скоро чакали женитба. Ако гори конецът бързо - доста жито ще има през годината, в случай че конецът тлеел - на неприятно било. Черупките на яйцето пък хвърляли при кокошките да снасят повече.
На този ден влюбените момци хвърлят в двора на обичаната " чавги " - запалени стрели от дрян, което съставлява любовно пояснение. От този ден нататък любовните пояснения и сватбите са неразрешени до Великден.
Характерно за седмицата след Сирни Заговезни, наричана Тодорова неделя, са кукерските игри, които имат езически генезис. Облечени в страшни маски и колан с чанове, те правят редица обреди за благодат и прогонване на злите сили. Кукерството е езически бит, един от дребното самобитни и непокътнати по нашите земи през вековете.
